Доктор Матеева е преподавател в програми по клинична социална работа на

Доктор Матеева е учител в стратегии по клинична обществена работа на Нов български университет (НБУ) и откривател в Ноу-хау център за различни грижи за деца, Нов български университет. Тя има магистърска степен по Клинична обществена работа от Нов български университет и докторска степен по Психо-социални проучвания от Университета на Западна Англия, Англия. Антоанета Матеева има дълготраен опит в супервизия и образование на експерти и междуинституционални екипи за работа с деца, жертви на принуждение, както и с деца в резидентна грижа и техните фамилии. Работи също в региона на оценката на стратегии и служби, и организационното консултиране на обществени и просветителни институции. Съосновател е на Института по логика на психиката на групите и Фондация „ Право на детство “. Член е на интернационалните професионални организации като Международната общественост за психоаналитично проучване на организациите (ISPSO) и Австрийска професионална общественост за групова терапия и групова динамичност (ÖAGG).

С доктор Матеева беседваме за първия епизод на сериала " Майките "!

Първи епизод и всички следващи можете да гледате 

Личен архив

Какви психически последствия може да има за дете като Никола, израснало в семейство с толкоз контрастни полезности и цели?

Обикновено полезностите се образуват у децата още в най-ранна възраст и те черпят своите гледни точки за света, за това кое е положително и неприятно, заслужено и незаслужено, от най-близките възрастни – родителите си. В случая с Никола наподобява не е по този начин. Поради обстоятелството, че той е бил нежелано дете, по всичко проличава, че е расъл изолирано и негови престижи, заради прочувственото неявяване на родителите му, са станали външни неща или хора, като книгите и учителката му.

Сюжетът визира доста наболяла тематика от нашия интервал на прехода – желанието за самостоятелен триумф на поколението на родителите на Никола, захласването по “имането ” след едно огромно “нямане ”, материалните страни на триумфа вземат превес. Така полезността на фамилията и децата остава на втори проект.

Какви са последствията за Никола от тази разлика в полезностите – още по-голямо раздалечаване, отчаяние, превръщане на функциите – Никола гледа на родителите си с подигравка, като на ненаиграли се деца, само че също и с огромна болежка и омерзение, че остава неразбираем и доста уединен. Разривът в полезностите се задълбочава с развиването на фабулата и води до все по-голяма самотност на Никола. Другият престиж – учебното заведение, също го предава, като подценява етичните правила на грижа за учениците си и слага преди всичко частната полза и натиска на властта на парите.

Останал без опори, Никола се вкопчва обезверено в усилието да си „ измисли “ нова майка, само че обърква любовните с майчинските усеща, тъй като в никакъв случай не е познавал едните или другите.


Как неналичието на прочувствена непосредственост сред родителите и детето се отразява върху неговото създаване като персона?

Отхвърлените, подценяваните прочувствено деца, нормално развиват най-малко два типа тактики за свързване с значим за тях възрастен. Или стартират по всякакъв начин да се стремят да го завоюват, като подценяват своите стремежи и стават плебеи на тези на възрастния. Или, както е в тази ситуация с Никола, се отдръпват от изгубената борба, затварят се в себе си и одобряват света като враждебно място, на което не може да се разчита и би трябвало да се справяш самичък. Никола е в подобен развой – той не приема поканата на Дана да му помогне и да показа с нея проблемите си. Не наподобява и да има другари, с които би могъл да има положителни и себеутвърждаващи прекарвания. Последната му вяра за положителна връзка със света на възрастните е Явора.

Виждаме и нещо друго, Никола не е могъл да усвои от родителите си способи за другарство през възприятията и думите. Наблюдаваме по какъв начин той поддържа връзка, също като родителите си, през материалното, когато желае да изрази усеща – дава сандвича на приятелката си, подарява скъпо колие на учителката си. Това също е присъща специфичност на децата, отраснали с занемаряване и прочувствена безчувственост. Тяхната дарба да показват и схващат възприятията си е мощно лимитирана.

В сериала виждаме, че Никола намира разтуха в книгите и интелектуалните си ползи. Това постоянно срещан предпазен механизъм ли е при деца, които се усещат прочувствено подценени?

Теорията на привързаността, развита от Джон Боулби* и сътрудниците му в средата на ХХ век, на основата на наблюдения върху взаимоотношенията сред майки и бебета, твърди, че за дребното дете е вродено да търси и се свързва с възрастен, чийто разум и физически грижи “да употребява ”, с цел да оцелее и да се развие. Бебетата имат потребност от дълготрайно време за това порастване. Ако биологично избраните за това фигури, каквито са майката и бащата, не откликнат по подобаващ метод на тези негови потребности и не останат стабилно с него физически и прочувствено, бебето интензивно търси други “обекти ” в действителността, които да му дадат нужното. При Никола виждаме добра физическа грижа, само че не и прочувствена, а без нея не можеш да станеш пълностоен човек. Никола интензивно търси и намира в книгите място и герои, през които да си изясни света.

Как една майка като Албена, фокусирана главно върху външния си тип и кариерата си, може да се научи да построява по-силна връзка със сина си?

Майчинската роля е биологично заложена, само че това не е задоволително, с цел да се извършва по подобаващия за всяко едно дете метод. Как се прави това майките научават от своите майки, а те от своите и така нататък Не е инцидентно, че Албена е повече майка на думи, в сравнение с действително. В този епизод научаваме и доста значими неща за нея самата, че тя също е била гледана по този дистанциран, сериозен, контролиращ и изискващ метод, по който тя се държи със сина си. Историята, която Албена споделя на Никола към забременяването си и отхвърлянето й от нейното семейство, ясно приказва за това. Реално тя няма модел от своето детство за положително гледане, на който да се опре, с цел да се свърже по разбиращ и подкрепящ метод със сина си.

За Албена има късмет, в случай че бъде подкрепена, да стартира да “майчинства ” по достоверен и предан метод. Но първо би трябвало да бъде разбрана тя самата от някого, който да й помогне да преодолее личната си прочувствена контузия от предишното на отхвърлено дете, което би трябвало да бъде красиво и известно, с цел да бъде оценено от личните си родители. Това значи някой различен възрастен да стане краткотрайно за нея разбираща и насърчаваща “майка ”, с цел да може Албена да съзрее прочувствено. Ако някой успее да разбере нейния разум, тя ще стартира по този нов модел също да умее да схваща мозъка на детето си и на близките изобщо.

Сега Албена е обезверена в битката си да си потвърди, че може да е добра майка и има вяра, че може да убеди себе си и другите, като непрестанно го обявява. Конкуренцията, в която влиза с Явора, показва какъв брой несигурна се усеща тя в тази си роля.

Говорейки за майката, за майките, обаче, не би трябвало да забравяме значимата роля на бащата. За разлика от майката на Никола, неговият татко прави опити да беседва с него, да му дава упътвания и доверие, само че виждаме какъв брой несръчен е и той да се оправи с тази задача. И въпреки всичко сцената на диалога сред тях е единствената сцена, в която Никола се усмихва с задоволство, че татко му е приказвал с него „ по мъжки “. Така че, в случай че мислим за поддръжка, има огромен късмет за това семейство тя да пристигна и през поддръжка на бащата да види своята основна роля в живота на сина си и на фамилията си като цяло.

Кулминационната сцена, в която Никола става очевидец на разгула на родителите си, провокира у него омерзение към света на възрастните. Какви са рисковете за душeвността на едно дете, попаднало в такава обстановка, и по какъв начин би могло да се преодолее сходно травматично прекарване?

Въпросната сцена с разгула на възрастните не е началото на травматичното прекарване на Никола, а единствено връхна точка в неговото дефинитивно отдръпване и разграничаване от това семейство. Сегашните младежи са осведомени доста добре със всевъзможни полови практики през медиите. Емоционалната контузия за Никола е, че това са неговите родители и че те са толкоз разнообразни от него. За него е травматично и му носи страдалчество това, че той няма мечтаното „ обичайно “, по неговите думи, семейство - семейство, което да чества дружно с него годишнината си. Вместо това този празник, за който той е помолен да си тръгне, затвърждава версия за него като нежелателен и непотребен – „ зародишът, който би трябвало да бъде отстранен “. А това за едно дете е еднакво на гибел, на ликвидиране.

Много значимо е да не жигосваме незабавно родителите, тъй като това мигновено ги отписва, отхвърля в съзнанието ни като персони, на които може да се помогне да се трансформират. Но нормално това е нормалната ни първа реакция – глоба, укор. Това не води до положителни резултати, а единствено затвърждава един модел на връзки, който те към този момент са претърпели в детството си. Всъщност и двамата родители са също толкоз самотни в страданието си, тъй като не го споделят между тях, а старателно се стремят да го прикрият зад лустрото на обществена популярност и веществен триумф.

Една поука, която постанова този епизод на кино лентата „ Майките “ е какъв брой значимо е говоренето, общуването, шерването на сложните моменти с другите към нас. За да се случи това обаче, има потребност всички да развием сензитивност към хора като героите от този епизод и да търсим пътеки към тях. За всеки е значимо да има късмет да бъде свестен и подсилен и да открие, че светът не е единствено студено и цинично място, в което не си мечтан, а че има хора, които те ценят и обичат. Всеки от нас се нуждае от една добра „ майка “ до себе си през целия си живот.

Повече информация за „ Майките “ може да откриете във  и на сериала.

Гледайте и всички епизоди на сериала в .

Следете за бекстейдж видеа, неизлъчвани фрагменти и голям брой извънредни материали в каналите на " Майките " в ,  и .

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Джон Боулби (на британски: John Bowlby) е британски психоаналитик и психиатър, прочут с работата си върху нездравословните резултати от лишаването на децата от майчини грижи, не просто физически, а най-много прочувствени, върху порастването и развиването на личността им, както и с формулирането на теорията за привързаността, като метод да се изясни връзката на детето с майката.